Спидуей състезанията са вид автомобилни или мотоциклетни състезания на писта, обикновено овална и равна. През 1906 г. започват да се провеждат както състезанията на спидуей, така и състезанията за Гран при, които се провеждат на затворени магистрали или други частично проектирани трасета, за да се симулират пътните условия. В Съединените щати състезанията на спидуей са се превърнали в най-популярната форма на моторните спортове. Вижте Автомобилни състезания за повече информация относно мястото на спидуей състезанията в историята на автомобилните състезания.
Състезанията с мотоциклети на спидуей са измислени много по-късно, през 20-те години на миналия век в Австралия. През 30-те години на миналия век те стават популярни в Европа и оттогава остават такива. Състезанията се провеждат на малки, плоски овални писти, като се използват леки мотоциклети с малки резервоари за гориво и без спирачки. Трасетата са с дължина около 350 ярда (320 метра) и са с неасфалтирани повърхности от пръст, калдъръм, трева или пясък. В Европа, Австралия и Нова Зеландия състезанията варират от местни до международни. През 80-те години на миналия век посещаемостта на такива състезания в Обединеното кралство отстъпва само на тази на футбола. От 1937 г. насам световните шампионати се провеждат под егидата на Международната федерация на мотоциклетистите (Fédération International Motorcyclist).
Въздушни състезания
Въздушните надпревари са спорт, в който самолети се състезават помежду си по определено трасе или по пресечена местност до трансконтинентални разстояния. Първата международна среща по въздушни състезания се провежда през 1909 г. в Реймс, Франция.
Спортната авиация може да се проследи до ранните дни, когато пионерите в авиацията са използвали състезания за разстояние и скорост, за да разработват и тестват самолети. Първите производители също са подкрепяли такива състезания, за да покажат най-съвременните си проекти на самолети. Много известни авиатори са участвали в първите авиационни срещи, които са се провеждали предимно във Франция. Силното и ожесточено съперничество между състезателите е било от полза за развитието на летенето.
Състезания за туристически трофеи
Състезанията Tourist Trophy са най-известните и сложни от всички европейски мотоциклетни състезания. Състезанието, започнало през 1907 г. на остров Ман, край северозападното крайбрежие на Англия, привлича мотоциклетисти от цяла Англия и Европа. Първоначално състезанието е предназначено за мотоциклети, “подобни на тези, които се продават на широката публика”, известни като туристически машини, и е наречено Tourist Trophy. През 1911 г. маршрутът е променен на 37 1/2 мили (60,5 км) от морското равнище до планините и обратно, с над 200 завоя по пътя. Състезанието е разделено на различни групи в зависимост от размера на велосипедите и опита на състезателите. Провеждат се и състезания със странични коли. Уменията на английските състезатели на пистата допринасят за ранното господство на страната в състезанията и производството на мотоциклети. Италианските машини започват да побеждават в края на 30-те години на ХХ век, а японските машини започват да постигат успехи през 60-те години на ХХ век. След 1976 г. Tourist Trophy вече не е турнир от световния шампионат. Всяко състезание за мотоциклети на писта с десен и ляв завой, както и скокове в стил “стръмнина”, вече се нарича Туристически трофей.
Мотоциклети Компоненти
Мотоциклетите се предлагат с двутактови и четиритактови двигатели, с до четири цилиндъра. Повечето от тях са с въздушно охлаждане, въпреки че. Най-миниатюрните модели, познати като мотопеди (от “моторна педал”), имат сравнително малки двигатели (50 куб. см) и могат да постигнат до 2,4 литра на 100 км (100 мили на галон). Поради ниската си скорост тези превозни средства не са разрешени за движение по обществени пътища с ограничен достъп. Другите пет категории са детски велосипеди, велосипеди за движение по пътеки, шосейни велосипеди, туристически велосипеди и състезателни велосипеди, като се увеличават мощността и работният обем на двигателя. Супербайковете са подкатегория на състезателните мотоциклети. Това са мотоциклети с работен обем над 900 куб. см с наклонена напред седалка, която поставя водача сгънат над рамата, което води до по-аеродинамичен профил.
Рамката на мотоциклета често е изработена от стомана, обикновено в комбинация от тръби и листове. Въпреки че в някои случаи се използват леярски колела, колелата обикновено са алуминиеви или стоманени джанти със спици. Поради отличното им съотношение между здравина и тегло, графитните, композитните и магнезиевите части стават все по-популярни. Гумите са като автомобилните гуми. Те обаче са по-малки и по-заоблени, за да позволяват накланяне в завой, без да се губи сцепление. Жироскопичният ефект от въртенето на колелата на мотоциклета при високи скорости подобрява значително стабилността и способността за завиване. Геометрията на кормилното управление и инерцията също са важни въпроси. Навиващите се пружини на телескопична вилка осигуряват окачване на предното колело, а амортисьорите като при автомобилите – спирачка на задното колело.